Фритьоф Нансен - северният авантюрист с голяма роля в българската история
Hа кръстовището на бул. „Фритьоф Нансен“ и бул. „Патриарх Евтимий“ - в парковото пространство на НДК скромно стои един паметник, изработен от скулптура Свилен Костадинов и като повечето от неговите творби - немногословен и сякаш дълбоко вглъбен в своята овална форма, съзерцаващ градския живот и натоварен с мисия.
Мисията тихо да предава на поколенията спомена за една голяма личност - дръзка, търсеща, обичаща риска и предизвикателствата. Фритьоф Нансен! Един внушителен чужденец – силен, атлетичен, енергичен, но най-вече - с голяма роля в българската история!
Дете на Севера, родено през далечната 1861 година близо до Осло – столицата на Норвегия, животът на Фритьоф Нансен динамично препуска от юношество на първокласен скиор и нееднократен шампион на Норвегия по ски, през младежки години на полярен пътешественик, превърнал се в първия човек, прекосил Гренландия на ски, през екстремен период на изследовател, добил световна слава със своята не съвсем успяла арктическа експедиция с кораба „Фрам“ и откритията, превърнали го в бащата на съвременните полярни изследвания, до признат учен, позиционирал прохождащата тогава океанография във фокуса на своите занимания и световната наука.
Ключова обаче за българската история е последната фаза от живота на Фритьоф Нансен, която го отвежда като национален герой и борец за независимостта на Норвегия след 1905 г. до сцената на световна политика, където той е назначен като върховен комисар на Обществото на народите /ОН/ за бежанците и военнопленниците.
Изцяло отдаден на активна обществена и политическа дейност, в периода след Междусъюзническата война от 1913 г., Октомврийската революция от 1917 г. и Първата световна война (1914-1918 г.) Фритьоф Нансен оказва хуманитарна помощ на милиони руски и арменски бежанци и военнопленници.
Във времето след капитулацията на България през Първата световна война страната ни преживява своята втора национална катастрофа. Загубите са огромни и, наред с всичко останало, близо 800 000 българи от Тракия, Беломорието, Добруджа и Македония са прокудени от родните си домове и са принудени да търсят убежище като бежанци. В същото време, независимо от клаузите на Ньойския мирен договор, повече от 150 000 български военнопленници все още не са освободени.
През 1922 г. обаче благодарение на изключителната дипломатическа дейност и лични контакти на Фритьоф Нансен българските военнопленници са освободени и се завъръщат по родните си места, а десетки хиляди арменци намират своя втори дом в България. На всички бежанци, оказали се без документи, са издадени документи за гражданство, останали в историята като „Нансенови паспорти“.
За тези свои заслуги Фритьоф Нансен е отличен с Нобелова награда за мир през 1922 г., парите от която той дарява за други хуманитарни каузи и, оставайки верен на своя авантюристичен дух – започва да се готви за своето последно приключение и поредно предизвикателство пред науката тогава – да лети с дирижабъл до Северния полюс - за първи път в историята на човечеството. Но съдбата го застига неподготвен и той си отива от този свят преди точно 89 години - на 13 май 1930 г.
„Човеколюбието е основа на действената политика“ – шепти надписът от паметника на Фритьоф Нансен и отеква в съзнанието ми, докато тихо се отдалечавам и се сливам с пулса на града, смълчана пред гигантския дух на големия изследовател, океанограф, дипломат, хуманист, философ, общественик и най-вече – северен авантюрист-човеколюбец, оставил толкова дълбока следа в развитието на световната наука, хуманизма и българската история.
Анжела Лозанова
Една думичка крие цялата тайна за живота на шведите
Датчаните – най-щастливите хора на света честват своя национален празник
В Швеция може да си опънеш палатка без позволение и в двора на съседите
Кметът на София откри среща по линия на културата в Амфитеатъра пред НДК
